Как да запазим ензимния си потенциал?

За да разберем как точно протича храносмилането в организма е от особена важност да знаем какви са основните вещества, които участват в него.  Катализаторите на трите основни групи вещества – въглехидрати, липиди и протеини са именно храносмилателните ензими. Част от тях биват генерирани от отделни органи от организма, а други биват привнесени и усвоени посредством приеманата  храна. Затова е много важна ежедневната консумация на прясна и сурова храна, по възможност с екологично  чист произход.  Храносмилателните ензими, произвеждани в човешкият организъм не са с неизчерпаем източник, затова е нужно вниманието ни да е насочено към запазването им за оптимален срок  от време. 

По дефиниция ензимите са белтъчни молекули, които участват в обмяна на веществата и детоксикацията на тялото. Храносмилателните ензими имат три основни задачи: да разграждат протеини, въглехидрати и мазнини. Протеазите са ензими, които  катализират белтъчините. Пепсинът разрушава пептидните връзки на белтъците, а трипсинът разгражда късите пептидни съединения до аминокиселини. Амилазата от своя страна действа при разпада на сложните захари до дизахариди и тризахариди, които при следващи метаболитни процеси се разпадат до глюкоза, която след навлизане в кръвния поток и се усвоява от организма. Амилазата се секретира от слюнчените жлези и панкреаса. Липазата е ензим, който катализира разграждането на липидите до глицерол и прости мастни киселини, което дава възможност да бъдат усвоени от организма по време на храносмилането.

Съществуват около пет хиляди ензима, всеки с отделна функция. В човешкия организъм те  биват разделяни на метаболитни и храносмилателни. Метаболитните ензими са отговорни за енергийните нива в организма. Според тях се определя жизнеността ни, продължителността на живота, скоростта и ефективността на метаболизма, както и способността на организма да отделя токсините от кръвта и органите. Нито една функция на организма не би била възможна без ензимите, замислете се за това следващия път когато излезете на разходка в парка или спортувате. Храносмилателните ензими се съдържат в самата храна, те биват наричани още автометаболитни ензими, набавят се например чрез консумирането на пресни сурови плодове и зеленчуци, накиснати и покълнали ядки и семена, пчелен мед, водорасли.

Стандартната диета на модерното общество се състои главно от храни, преминали през термична обработка, с високо съдържание на мазнини, скорбяла и млечни продукти. Ензимите са чувствителни към топлината, при термообработка над 42 градуса те започват да се разрушават (протеиновата структура бива денатурирана), при замразяване ефекта е аналогичен. Това е предпоставка за организма да синтезира собствени храносмилателни ензими в необичайно големи количества, което може да доведе до намаляване на способността му да произвежда метаболитни ензими. С течение на времето това може да окаже негативен ефект върху здравето, което може да се изрази в общо неразположение, сънливост след хранене, по-бързо остаряване. Ензимът супероксид дисмутаза е етаблиран като мощен антиоксидант и има анти-ейдж ефект.

Фактори като старост, заболяване, диети, стрес, нараняване, храносмилателни и генетични проблеми могат сериозно да повлияят ензимния синтез и активност.Правилното функциониране на ензимите се определя от нивото на pH в организма. За повечето вътреклетъчни ензими, оптималното pH за действието на ензимите е 7,2. Ето защо е много важно да поддържаме алкален баланс в организма си. Това може да се постигне чрез увеличен прием на алкални храни като например: боб, зрели банани, фурми, смокини, сини сливи, сушени плодове, бадеми, авокадо, зелен фасул, цвекло, къпини, моркови, боровинки, кисело грозде, сушени праскови, нар, сливи, малини, спанак.
Д-р Едуард Хауъл, допринесъл много с изследванията си върху ензимната активност казва: „Продължителността на живот е обратно пропорционална на скоростта на изчерпване на ензимния потенциал на организма. Увеличеният прием на ензими насърчава по-нисък процент на изчерпване на ензимния потенциал.“ Д-р Хауъл има една много интересна теория. Тя гласи, че всеки един организъм разполага с един предварително определен брой ензими, който може да произведе. Д-р Хауъл нарича този фиксиран брой телесни ензими „ензимен потенциал“.

 В днешно време фармацевтичната индустрия предлага голям набор на ензимни суплементи. Те са в състояние да облекчат симптомите на някои болести и дори както се твърди да удължат човешкия живот. Например биват препоръчвани на диабетици. Приемът на трудносмилаема храна може да засегне способността на панкреаса да синтезира инсулин и това може да предизвика диабет или да влоши състоянието на вече болен от диабет човек. Добавяйки ензими към храната, тя се разгражда по-лесно и клетките на панкреаса получават по-богат приток на хранителни вещества, което стимулира отделянето на по-голямо количество хормони и ензими. Понастоящем бива тествано и ензимно лечение срещу множествена склероза и рак.

Ключът към запазване на ензимния потенциал на организма е добрата диета, затова се придържайте към балансирано хранене с висок процент сурови необработени храни, почивайте си добре, избягвайте стреса и се грижете ежедневието ви да включва умерено физическо натоварване.