За да разберем как точно
протича храносмилането в организма е от особена важност да знаем какви са
основните вещества, които участват в него.
Катализаторите на трите основни групи вещества – въглехидрати, липиди и
протеини са именно храносмилателните ензими. Част от тях биват генерирани от
отделни органи от организма, а други биват привнесени и усвоени посредством
приеманата храна. Затова е много важна
ежедневната консумация на прясна и сурова храна, по възможност с
екологично чист произход. Храносмилателните ензими, произвеждани в
човешкият организъм не са с неизчерпаем източник, затова е нужно вниманието ни
да е насочено към запазването им за оптимален срок от време.
По дефиниция ензимите са
белтъчни молекули, които участват в обмяна на веществата и детоксикацията на
тялото. Храносмилателните ензими имат три основни задачи: да разграждат
протеини, въглехидрати и мазнини. Протеазите са ензими, които катализират белтъчините. Пепсинът разрушава пептидните връзки на белтъците,
а трипсинът разгражда късите пептидни съединения до аминокиселини. Амилазата от
своя страна действа при разпада на сложните захари до дизахариди и тризахариди,
които при следващи метаболитни процеси се разпадат до глюкоза, която след навлизане
в кръвния поток и се усвоява от организма. Амилазата се секретира от слюнчените
жлези и панкреаса. Липазата е ензим, който катализира разграждането на липидите
до глицерол и прости мастни киселини, което дава възможност да бъдат усвоени от
организма по време на храносмилането.
Съществуват около пет хиляди
ензима, всеки с отделна функция. В човешкия организъм те биват разделяни на метаболитни и
храносмилателни. Метаболитните ензими са отговорни за енергийните нива в
организма. Според тях се определя жизнеността ни, продължителността на живота,
скоростта и ефективността на метаболизма, както и способността на организма да
отделя токсините от кръвта и органите. Нито една функция на организма не би
била възможна без ензимите, замислете се за това следващия път когато излезете
на разходка в парка или спортувате. Храносмилателните ензими се съдържат в
самата храна, те биват наричани още автометаболитни ензими, набавят се например
чрез консумирането на пресни сурови плодове и зеленчуци, накиснати и покълнали
ядки и семена, пчелен мед, водорасли.
Стандартната диета на
модерното общество се състои главно от храни, преминали през термична
обработка, с високо съдържание на мазнини, скорбяла и млечни продукти. Ензимите
са чувствителни към топлината, при термообработка над 42 градуса те започват да
се разрушават (протеиновата структура бива денатурирана), при замразяване
ефекта е аналогичен. Това е предпоставка за организма да синтезира собствени
храносмилателни ензими в необичайно големи количества, което може да доведе до
намаляване на способността му да произвежда метаболитни ензими. С течение на
времето това може да окаже негативен ефект върху здравето, което може да се изрази
в общо неразположение, сънливост след хранене, по-бързо остаряване. Ензимът
супероксид дисмутаза е етаблиран като мощен антиоксидант и има анти-ейдж ефект.
Фактори като старост, заболяване, диети, стрес, нараняване, храносмилателни и генетични
проблеми могат сериозно да повлияят ензимния синтез и активност.Правилното
функциониране на ензимите се определя от нивото на pH в организма. За повечето вътреклетъчни ензими,
оптималното pH за действието на ензимите е 7,2. Ето защо е
много важно да поддържаме алкален баланс в организма си. Това може да се
постигне чрез увеличен прием на алкални храни като например: боб, зрели банани, фурми, смокини, сини сливи,
сушени плодове, бадеми, авокадо, зелен фасул, цвекло, къпини, моркови,
боровинки, кисело грозде, сушени праскови, нар, сливи, малини, спанак.
Д-р Едуард Хауъл, допринесъл много с изследванията си върху ензимната активност казва: „Продължителността на живот е обратно пропорционална на скоростта на изчерпване на ензимния потенциал на организма. Увеличеният прием на ензими насърчава по-нисък процент на изчерпване на ензимния потенциал.“ Д-р Хауъл има една много интересна теория. Тя гласи, че всеки един организъм разполага с един предварително определен брой ензими, който може да произведе. Д-р Хауъл нарича този фиксиран брой телесни ензими „ензимен потенциал“.
Д-р Едуард Хауъл, допринесъл много с изследванията си върху ензимната активност казва: „Продължителността на живот е обратно пропорционална на скоростта на изчерпване на ензимния потенциал на организма. Увеличеният прием на ензими насърчава по-нисък процент на изчерпване на ензимния потенциал.“ Д-р Хауъл има една много интересна теория. Тя гласи, че всеки един организъм разполага с един предварително определен брой ензими, който може да произведе. Д-р Хауъл нарича този фиксиран брой телесни ензими „ензимен потенциал“.
В днешно време фармацевтичната индустрия
предлага голям набор на ензимни суплементи. Те са в състояние да облекчат
симптомите на някои болести и дори както се твърди да удължат човешкия живот.
Например биват препоръчвани на диабетици. Приемът на трудносмилаема храна може
да засегне способността на панкреаса да синтезира инсулин и това може да
предизвика диабет или да влоши състоянието на вече болен от диабет човек.
Добавяйки ензими към храната, тя се разгражда по-лесно и клетките на панкреаса
получават по-богат приток на хранителни вещества, което стимулира отделянето на
по-голямо количество хормони и ензими. Понастоящем бива тествано и ензимно
лечение срещу множествена склероза и рак.
Ключът към запазване на
ензимния потенциал на организма е добрата диета, затова се придържайте към
балансирано хранене с висок процент сурови необработени храни, почивайте си
добре, избягвайте стреса и се грижете ежедневието ви да включва умерено
физическо натоварване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар