Food Addiction

Пристрастяване към храни: действително ли съществува?

Изследване предполага, че захарта и мазнините може да водят до пристрастеност - резултатите са противоречиви. На кои храни устоявате най-трудно и изпитвали ли сте симптоми на абстиненция?

Тлъстото месо и белият хляб водят ли до пристрастяване?

Изглежда, че можем да се пристрастим към всичко в днешни дни: телефони, интернет, пазаруване... и нездравословна храна. Разбира се, че съществува огромна разлика между сериозна клинична пристрастеност и образно изказана пристрастеност ( "В момента съм тотално пристрастен към лимоновия сорбет."). Задължително се нуждаем от храна, за да живеем, но можем ли да развием зависимост към определени нездравословни храни по същият начин, по който можем да развием такава към наркотиците?

Плъховете не могат да устоят на нездравословна храна

Преди около десетилетие група американски психиатри изучаващи затлъстяването се опитали да докажат на базата  на предпочитанията на определени хора дали съществува пристрастеност към храните. Те разработили серия от изследвания, в които на плъхове бивали предлагани апетитни захарни изделия или мазни храни, в същото време те имали достъп и до здравословна храна, на която обаче не обръщали внимание.

Никол Авена е един от изследователите, участвали в този проект. Тя казва следното: "Открихме признаци на поносимост, симптоми на абстиненция, ненаситна жажда и измерими промени в нивата на невротрансмитните вещества като допамин и опиоиди.

С една дума изглеждаше като че ли животните са били пристрастени към наркотици, готови дори да преминат над мрежа с електрическо напрежение, за да си вземат дозата.

Към днешна дата моделът за хранително пристрастяване е сравнително нов и оспорван. Въпреки това са проведени допълнителни проучвания, потвърждаващи тези първоначални заключения. Също така са направени някои изследвания при хора, които наистина са започнали да проявяват същите признаци. Под въпрос е дали самият вкус или хранителното вещество (т.е. захар или мазнини) е онова, след храносмилането на което се чувстваме като в облаците. Възможно е и да са двете. Авена провежда и следният опит - на плъховете бива давана храна със сладък вкус, но без хранителна стойност и такава без вкус, но с въглехидратно съдържание. Изводът след опита е, че и при двата случая плъховете освобождават допамин, което в общия случай води до двойно повишаване на допамина в организма.

Към кои храни можем да се пристрастим най-лесно

Досега фокусът на емпиричното изследване е бил концентриран върху мазнини и захар, не толкова върху специфични модифицирани храни като зърнени закуски или твърд карамел. Мазнините и захарта предизвикват различни реакции в мозъчната система за възнаграждение. При захарта плъховете показват ясни признаци на абстиненция: треперене, изпотяване, промяна на телесната температура и тревожност. Авена казва: "регистрират се промени в мозъка по отношение на освобождаване на химически вещества като допамин и опоиди". При мазнините не се наблюдава такъв ефект, но това не означава, че към тях се развива по-малка зависимост. В защита на това Авена посочва, че кокаиново зависимите не страдат от същите абстинентни признаци като например хероиново зависимите.

Правени са проучвания върху храните, към които хората се считат пристрастени. Много от човешките изследвания върху хранителното пристрастяване се базират на Йейлската скала за пристрастеност към храна, въпросник използван, за да може да се определи дали някой може да бъде квалифициран като хранителен наркоман. Един от въпросите е коя храна бива считана за най-проблематична, Ашли Герхард, една от съставителките на скалата изброява десетте най-лоши храни. Не е изненадващо, че чипс, сладкиши, шоколад и бисквити са сред тях, следвани от бял хляб и паста, а под номер едно е сладоледът.

Какво представлява в крайна сметка зависимостта?

Това е предмет на неконтинуем дебат. Авена и нейните колеги използват критериите, описани

в стандартния наръчник за психиатри - Диагностика и статистически наръчник на психичните разтройства.

Това предвижда, че три от следните трябва да са били в сила за даден индивид в рамките на една календарна година, за да бъде определен той като зависим:

• Поносимост
• Симптоми на абстиненция
• Чест прием на веществото в по-голямо от предвиденото количество.
• Устойчиво желание или неуспешни опити за прекъсване на употребата на веществото.
• Голяма част от времето се изразходва за действия, необходими за получаване на веществото.
• Отказ за извършване на важни дейности или намаляването им следствие употреба на веществото.
• Употребата на наркотично вещество продължава въпреки знанието и наличието на продължителен или повтарящ се физически или психологически проблем, който е вероятно да е предизвикан или утежнен от веществото. 

Не е ясно кой би трябвало да лекува зависимите към храни и как. Едно нещо е ясно ако хранителната зависимост е факт, то тя сама по себе си не може да е единствената причина за затлъстяване. Както казва Герхард: "Повечето хора не се пристрастяват към субстанции водещи до зависимост. Например само 10% от хората развиват алкохолна зависимост, докато цели 90% употребяват алкохол.

Източник: http://www.theguardian.com/lifeandstyle/wordofmouth/2013/aug/20/food-addiction-exist-fat-sugar